С преврата на новото време!

В не толкова далечната 1963 година Общината продала част от общите части на достолепната къща. А те принадлежат на двата етажа на сградата. Създава документация с невярно съдържание.

Повечето софийски къщи от този период имат специално решение на покривите, които били свързани органично със сградите и представлявали естествен завършек на архитектурната композиция.

Историята продължава!

Собствеността казват е неприкосновена и свещено право!

Годината е 2001. Къщата е реституирана в цялата й част сприлежащите й общи части. Тавана на сградата продължава да се обитава неправомерно.

Отстоява на времето сътворената от именити архитекти на онова време къща. Стилова чистота, идеални пропорции, богато остъклена фасада, всички белези на виенския стил в архитектурата.

В страна с континентална правна система като България, в обхвата на частноправните проблеми следва да се включат и проблеми, които могат да бъдат решени с механизмите на административното право. Да, ама не!

Започва се дългогодишна правна война между истината и лъжата, между правдата и неправдата. Истината среща отпора на критикуваната съдебна система. Съдът дава шанс на корупна административна намеса и адвокатски манипулации. Без доказателства и извън закона.

Аз мога да си критикувам който си поискам съд и съдебна система,най-вече нерешителността и безпристрастността на съдиите!

Но какво от това!

Нарушава се правото на собственост или се прави опит за нова национализация? Демокрация без контрол на институциите. Това се казва еднолично управление!

Някъде накрая остава понятието справедлив и честен процес, права на човека и европейски правни норми!

Следва......